Кой е най-тежкият проблем на София, г-жо Манолова? Как ще го решите?

- Най-тежките проблеми на София са свързани с въздуха, който дишаме, с мръсния въздух, презастрояването и трафика, задръстванията. И всички те имат един източник - начинът, по който се управлява столицата, и изтичането на публичните пари на софиянци чрез непрозрачни процедури за обществени поръчки, неефективни разходи като цяло. Пилеят се пари. Три пъти се прави ремонт на едни и същи улици, правят го обикновено едни и същи фирми, една малка групичка се възползва добре от огромния финансов ресурс на столицата. За решаване на конкретните проблеми на гражданите никога не остават пари.

Трябва ли да се гори боклукът на София? Какво е решението за него?

- Личното ми мнение е не. Самата система за управление на отпадъците на София е изначално сбъркана и тук са изсипани огромно количество пари, които в крайна сметка не са създали нито кръгова икономика, нито зелена икономика. Изграден е завод за преработка на боклук, в който са инвестирани 350 млн. лв. Издръжката на този завод на годишна база е 27 млн. лв., а в сметището в Долни Богров се загробват годишно около 110 хил. тона от вече преработения боклук, т.е. онова висококачествено гориво, което трябваше да се произвежда, се загробва в сметището и за това се плащат още 3 млн. Останалите 50-60 хил. тона се горят в циментовите заводи, което до тази година струваше 10 млн., но в следващите три, тъй като вече е обявена обществена поръчка - ще струва по 20 млн. на година. Ако бъде строена инсталацията за изгаряне на този RDF, тя отново ще струва 310 млн. лв., издръжката на годишна база ще бъде около 15 млн. лв. и ще остане проблемът със справянето на т.нар. дънна пепел, която ще остава от горенето на боклук и която най-вероятно ще трябва да се транспортира в държави, в които има условия за нейното съхранение. Т.е. отново една раздута сметка, която ще плащат столичани и която в крайна сметка няма очакваната полза. Единствено остават опасенията как тази инсталация за горене на боклук ще се отрази на качеството на въздуха - най-големият проблем за хората в София. Така че няма как да харесвам начина, по който се източват парите на столичани през системата за управление на отпадъците. Моето лично мнение е против, тъй като това по никакъв начин няма да освободи ресурс, няма да спести ресурс, от една страна, а от друга - поставя редица екологични проблеми, залага следващи бомби, на които трябва да се отговори ясно и публично.

Какво е решението за боклука тогава?

- Тъй като цялата система за управление на отпадъците е построена на този изначално сбъркан принцип, може би най-честното решение ще бъде чрез местен референдум, като се чуят аргументите "за" и "против", гражданите на столицата да решат искат ли инсталация за горене на боклук в центъра на столицата, защото площадката на "Топлофикация", където ще се изгражда, е практически в центъра на столицата, или не искат.

Ако станете кмет, какво ще направите с незаконните пристройки и надстройки, както и с незаконните ромски къщи?

- Правилата трябва да важат за всички. Еднакви за всички - и за незаконните пристройки в ромските квартали, и за небостъргачите. Ако една сграда - надстройка или пристройка, е незаконна - независимо дали е на някое супер богато дружество или на социално слаб гражданин, трябва правилата да бъдат абсолютно еднакви. Огромното ми притеснение в момента е свързано обаче с това, че няма никакъв контрол върху разрастването с незаконни сгради в ромските квартали, т.е. има един проблем, който е в незаконното строителство, а общината не прави абсолютно нищо този проблем да не се разраства - вижда се как пълзят тези квартали. От друга страна, има решения на Съда на Съвета на Европа, които казват, че във всички случаи, когато става дума за социално слаби групи, би следвало да бъде спазван принципът на пропорционалност, т.е. да бъдат предложени алтернативи. Някак си няма как да изкараш на улицата майка с бебе. Трябва да се мисли за решения и тук следват нова серия въпроси, които може би биха могли да бъдат предмет на още интервюта.

Какво ще предприемете за запазването на архитектурни и културни паметници в София?

- Във всички случаи няма да позволя те да бъдат запалвани или да бъдат разрушавани, както вече се случи с Царските конюшни или с "Двойната къща". Това е богатство - богатство на градската среда в София. Би следвало да се прилага законът - твърдя, че има добри законови решения, които просто Столичната община никога не е привела в действие. Например една рушаща се сграда, с рушаща се фасада да бъде възстановена от Столичната община, като се учреди ипотека върху цялата къща и след това парите се приберат от собственика. Това е добро решение, което се прилага в редица европейски столици, но просто не се използва от столичната управа.

"Топлофикация София" има огромни дългове. Какво е решението за тях?

- Осемстотин и шейсет милиона лева успяха да натрупат от "Топлофикация" през последните години при пълно безхаберие от страна на кмета и на Столичния общински съвет (СОС), които така и не взеха мерки въпреки проблемите, които имат гражданите с "Топлофикация", въпреки моите препоръки, призиви, настоявания, участията ми в заседания на СОС като омбудсман. Те просто оставиха дружеството да се източва и да трупа дългове. Това, което ще направя, е първо - да предизвикам пълна ревизия, т.е. да е ясно как са натрупани тези дългове, защото 200 млн. са за последните две години. И след това - да бъде направен опит да бъдат запушени дупките. Например редно е звеното, което е създадено към "Топлофикация", да продава тока, който произвежда "Топлофикация". Това е ток, който се произвежда в условията на комбинирано производство и се плаща добре на енергийния пазар. В момента частен субект купува евтино и продава скъпо, той печели, а "Топлофикация" губи. Става дума за фирма на Христо Ковачки, която купува тока от "Топлофикация" и го продава на енергийната борса. Това трябва да бъде прекратено и "Топлофикация" сама да черпи ползите от производството на ел. енергия. Има и още начини, чрез които се източва дружеството чрез скъпи външни услуги - възлагат се всевъзможни услуги, които носят разход. Или чрез така познатата в столицата практика - ремонт на ремонта. Ремонтират се едни и същи участъци, понякога се твърди, че те изобщо не се нуждаят от ремонт. Изобщо тук трябва да има един много ясен контрол и това може да стане също чрез елетронизация на всички дейности на достъпа на гражданите до дружеството - всеки да има електронно досие, да може да провери какво дължи, кога дължи, за какъв период го дължи, но също така да може да провери какви ремонти в момента извършва "Топлофикация", на каква цена, кой ги прави, в какви срокове. Т.е. гражданският контрол не е панацея, но за мен е едно от най-мощните средства за пресичане на корупцията и даже за оздравяване на общинските дружества. Ако добавим тук и Центъра за градска мобилност, който също е една черна каса, в която потъват парите на столичани от синя и зелена зона, като добавим тук "Екоравновесие", "Чистота Искър". Проблемът за това как се управляват столичните дружества е огромен, защото в тях потъват парите на столичани, които биха могли да бъдат използвани за много важни за хората проблеми.

Кой според вас е най-големият проблем пред хората с велосипеди в София и как бихте го решили, ако станете кмет?

- Това, че няма свързаност между велоалеите - те започват отникъде и свършват доникъде. Не можеш да стигнеш от краен квартал до центъра безопасно. А би следвало да се осигури тази възможност, включително и Витоша. Защо не да има възможности да се качиш на Витоша с велосипед!?

Какво трябва да се направи с Паметника на съветската армия?

- Паметникът на съветската армия - проверих - е собственост на държавата. Според мен тази тема беше извадена в изборите, за да отвлече вниманието от истинските проблеми, от отговора на истинските проблеми на столичани. Така че решението е в ръцете на държавните институции.

Ако станете кмет на София, ще предприемете ли някаква инициатива, за да се облагороди пространството там?

- Да, би следвало парковете, местата в центъра да бъдат предмет на грижа на столичния кмет. На първо място, парковете трябва да са чисти - дават се по 120 млн. годишно за чистота и още 38 млн. лв. за чистота на зелените площи, което означава, че наистина за тези пари те трябва да бъдат в перфектно състояние.

Възможен ли е например местен референдум за Паметника на съветската армия?

- Да, възможен е, стига да бъде деактуван като държавен и да бъде актуван като общински. Но тъй като в момента това не е така, грижата за това какво се случва с паметника е на неговия собственик - държавата. Ако той стане общински, темата ще бъде обсъдена в общинския съвет. Но тук възникват и въпроси защо 30 г. никой не се сети да постави този въпрос, а той изниква в кампанията, и то с подвеждащия коментар, че това е общинска собственост. Помолих различни общински съветници, хора в Столичната община да проверят този въпрос и се оказа, че той е държавен.

Според вас като фирма ли се управлява Столичната община, или е заложник на разпределението на бюджета?

- Столичната община се управлява задкулисно. Това не е дясно управление, това е задкулисно и корумпирано управление. Ясно е кой взема решенията. Г-жа Фандъкова е просто изпълнител на чужда воля. Много често общинският съвет - също. Хората, които стоят зад кадър - приятелският бизнес кръг, вземат важните решения за обществените поръчки - какви да се обявяват, как да се напишат условията, кои да ги печелят. В Столичната община, както казва бизнесът - не можеш да доставиш един кламер без благословията на този кръг.

Кой е този кръг?

- Това са т.нар. Орлета на Борисов. И за да бъда съвсем ясна - става дума за общинския съветник Орлин Алексиев, който сега не е включен в листата на ГЕРБ, но това едва ли ще му попречи отново да дърпа конците, в случай че г-жа Фандъкова бъде избрана за кмет.