„Уважаеми гости, уважаема г-жо Манолова,

Последните няколко дни сме свидетели на непрекъстнатите нападки към Вас, екипа, както и в лично качество мен.

Днес няма клишета, днес ще ви разкажа за 17-годишния Михаил, на чието семейство бяха отказани социални помощи за неговото лечение, независимо от социалния им статус.

За жените с рак на гърдата – най-лечимата форма на онкозаболяване, но за тях няма изграден център, където да получават консултации и помощ за справяне с пост-травматичен стрес както за тях, така и за техните семейства. Трябва да вадят пари от джоба си допълнително, не им стигат скъпите лекарства.

За децата с онкохематологични заболявания, на които социалната политика на Общината е обърнала гръб и техните семейства са единствената опора;

За децата в неравностойно положение, забравени от Общината, държавата, от Бога.

За възрастните в същото положение.

За Златина от с. Храбърско, на която ѝ изгоря къщата, а монополистите отказаха да поемат отговорност.

За майките на децата с увреждания и хората с увреждания.

Считам, че актът на благотворителност е лично деяние, но този път ще дам ясни и точни параметри – гражданите и аз изградихме най-голямата детска площадка в болница в цяла България за деца с онкохематологични заболявания.

Къде беше Общината?

Аз и гражданите помогнахме за закупуването на бус, с който едно НПО обикаля  из цялата държава и помага на жени с рак на гърдата.

Къде беше Общината?

Аз и гражданите помагаме на деца в неравностойно положение, възрастни, на деца с увреждания, на хора с увреждания.

Къде беше Общината?

Аз и гражданите помогнахме на Златина.

Къде беше Общината?

Аз и гражданите не успяхме да помогнем на Михаил. Но никой не пое отговорност.

Днес, аз стоя пред вас и аз намерих човека, който ще поеме отговорност. Това е Мая Манолова.

Влизам заедно с нея в битката за София като гражданска квота на сдружение „Път на младите“, защото вярвам, че госпожа Манолова е доказана като отговорен човек, тя има решение и остава само едно – да действаме. На 27 октомври с бюлетина 75.“